Мрежа за продукти, услуги и оферти

По някое време отпушване на канали се съвзе и започва да идва на себе си след шокиращата новина, която току-що беше научил. Значи той по някакъв начин беше дошъл в бъдещето. Не знаеше нито как, нито защо, но се беше случило. Това обясняваше странните погледи на човека към него. Междудругото човекът се оказа изключително внимателен и беше внесъл отпушване на канали в къщата си след като той така немъжествено припадна.

След като отпушване на канали си съвзе, човекът му донесе вода и загрижено го попита как е. Отпушване на канали не можеше да даде еднозначен отговор на този въпрос. Започна да разпитва човека, за да може да събере възможно най-много информация за последните хиляда години и да намери начин да се върне в 2011. Боже колко далечна звучеше в сравнение с 3500 и някоя си година, която беше в момента.  Човекът му разказа за най-новите технологии, които са измислени в последните 1000 години. Вече можело човек да се телепортира, ако много бърза. Никой не учел, защото още докато е ембрион всички необходими знания са му проектирани в мозъка и той като расте само ги допълва и обогатява, без да забравя нищо. Вече хората не се раждали, а се отглеждали в специални парници, където после се берели от родителите си, който ги поливали и се грижили за тях, докато дойде време да ги откъснат. И всякакви такива неща, които просто тотално шокирали отпушване на канали. Това ли ще стане с човешката раса. Ще я отглеждат в парници като домати. На отпушване на канали му стана още по-тъжно от това. Друго, което му каза човекът е, че средната възраст на живот била около 200 години, но имало и доста по-възрастни хора, които си били живи и здрави. Освен това всички били много високи. Даже човекът бил сравнително нисък за мъж. Отпушване на канали се замисли как ли изглеждат високи представители на пола и пак му стана лошо. Човекът попита откъде идва отпушване на канали и той му каза, че е от България, но след като беше изгледан странно се поправи, че е от Земята, но идва от по-стари години. И на това си обяснение отпушване на канали получи странен поглед и изплю камъчето, че на мястото на Земята, от където той идва е 2011г. Човекът го изгледа абсолютно шокирано за момент, но после в погледа му взе да се чете разбиране. Той каза на отпушване на канали, че е направил пътуване във времето. И самият отпушване на канали беше достигнал до този извод само дето не му беше известно как? Човекът му отговори, че не е първият, които е прескачал в бъдещето, преди е имало и други през различните години на новото хилядолетие, които са идвали в бъдещето, някои са оставали, други са намирали начини да се връщат. Щом отпушване на канали чу, че не е първият, които е попадал в бъдещето малко се успокои. Значи щом и други са се връщали и той ще го направи. Попита човекът дали знае как да се върне и той му отговори, че не знае със сигурност. На различни места по земята имало нещо като енергийни шахти, през които можеш да преминеш. Обаче никой не знае, къде са точно и само случайно може да ги открие. Това не обнадежди особено отпушвне на канали, но беше по-добре от нищо. Реши отпушване на канали да тръгне да търси някоя от тези шахти, че просто не можеше да си представи да остане в свят, където дори децата бяха по-високи от него. Децата, които си ги обираха от парниците. Много депресираща мисъл. Сбогува се отпушване на канали с добрия човек, който така любезно му разясни всичко и пое в една посока, между високите сгради, някои от които се губеха някъде в небето. Отпушване на канали реши да се върне на мястото, от където беше дошъл и да потърси проклетата шахта, през която падна. Повървя доста отпушване на канали, но накрая стигна до поляната, където се беше озовал. Там търси цяла вечер и на другия ден докато се стъмни, но не откри и следа от шахтата. Все едно, че беше изчезнала. Отпушване на канали изпадна в мрачно отчаяние и се отправи по някакъв непознат път, който щеше да го отведе в противоположната посока на тази, от която беше дошъл и който може би щеше да даде отговори на въпросите, които измъчваха отпушване на канали: Защо той? Защо в тази година? Защо точно тук? Безброй въпроси, които чакаха своя отговор, който отпушване на канали се надяваше да намери скоро.

Ключар най-накрая можа да се наслади на своя дом. След като и последния майстор си тръгна и дойдоха хората от магазина за мебели, къщата на ключар стана изключително добре. Е вярно е, че за да изглежда в сегашния си вид ключар похарчи всичките си спестявания, дори на заем взе, но все пак си заслужаваше. Поне не му се наложи сам да прави ремонта, което наистина щеше да го довърши.

И така ключар започна да навлиза в обикновеното ежедневие на ергените, което включваше пазаруване на нещо готово за вечеря, гледане на телевизия и сън. Повече никакви печки, ютии, котлони и всякакви други леснозапалими уреди. Ключар не искаше да рискува. Ходеше измачкан на работа, ядеше гадна, студена, купена храна, но никой не можеше да убеди ключар да включи печката, защото вече си представяше как звъни на пожарната, докато този път изгаря целия апартамент. Неее, ключар нямаше да допусне втори път подобна грешка. И така си живееше ключар, измачкан и недохранен, но поне беше спокоен. Само леко го смущаваше факта, че има насъбран прах по мебелите, пък и малко мръсничко му се струваше, но не беше голям проблем. И минаха 2-3 месеца, малкото прах стана много прах. Ключар вече започна да се замисля, дали да не почисти, но като се сети за последните си опити с домакинската работа и бързо тези мисли се изпариха от главата му. Започна да обмисля варианти. Можеше разбира се, да си наеме чистачка. Точно така. Професионална чистачка, която знае кой препарат за какво е и няма да запали, наводни или разлее токсични вещества в къщата. Започна ключар да гледа по обявите за чистачки, някоя която да отговаря на изискванията му. И като им видя заплатите сърцето го заполя. Че те взимаха почти колкото него. Не явно ключар нямаше да наеме чистачка, но това означаваше, че трябва да измисли някой по-евтин вариант. Мисли, мисли ключар и накрая го измисли. Щеше да се ожени. Така се решаваха всичките проблеми на ключар. Щеше да има кой да му глади дрехите, кой да му готви, кой да го пере и не на последно място кой да чисти вкъщи, без да е необходимо да си дава заплатата затова. И освен това щеше да има още една заплата вкъщи. Ключар като се замисли за всички плюсове на женитбата не знаеше как досега не се е оженил. И така ключар се зае с отговорната задача да си намери жена. Той като ключар не беше излизал на срещи горе-долу от университета малко беше забравил как стават тези неща. Тръгна по градини и паркчета, където преди време ключар се запознаваше със свои връстнички, но сега попадаше само на влюбени двойки, майки с малки деца и възрастни жени. Нито едните не попадаха в категорията, която беше необходима на ключар. Затова ключар заряза парковете и започна да ходи по кафета и клубове. Отново греда. Тук средната възраст на женската половина е около16 години, а ключар не беше достатъчно богат, за да може да компенсира разликата между неговите и техните години с финикийски знаци. Пък и тези девойчета, колкото и красиви да изглеждаха, не приличаха на ключар на жени, който могат да готвят и да чистят, затова и баровете отпаднаха. Ключар вече започна да се отчайва и тогава му хрумна да отиде на неделната служба в църквата, защото там 100% ще има смирени жени, добри домакини, които си търсят мъж. Или пък някоя вдовица, която ще знае какво очаква от нея ключар- топло ядене, изгладени дрехи и чиста къща. И така речено-сторено ключар облече в неделя най-представителния си костюм и се отправи към църквата. Когато пристигна попът тъкмо започваше службата и ключар застана по в края, за да може да наблюдава множеството. Дълго гледа ключар, но никоя от присъстващите не му хвана окото. И тук беше пълно с възрастни жени на възрастта на майка му и нямаше по-млади дами. Явно вече младите не ходеха на църква. Съвсем обезсърчен ключар в дома си се прибра и започна да се чуди каква стъпка да предприеме. Накрая го осени гениална мисъл, която за миг му върна вярата в добрата развръзка на цялата криза с домакинската работа, в която беше попаднал. Ключар реши да пусне обява във вестника, че си търси съпруга. Ключар беше сигурен, че ще получи хиляди писма от цялата страна и той само трябва да избере най-работната и най-представителната от всички. Речено-сторено. Ключар седна да мисли текста на обявата и измисли следното: Стабилен мъж, с прилични доходи, търси запознанство с жена, с цел брак. Жената трябва да притежава следните качества: да може да готви добре, да може да пере, да може да глади, да умее да чисти цялата къща като мама, да е кротка и да не повишава тон, да не противоречи, да знае къде е мястото на жената в дома и да не се опитва да не го спазва, да взима добра заплата, с която ще се покриват част от разходите по жилището. Аз имам апартамет в София, в който ще дойде да живее. Която дама е заинтересована и отговаря на посочените критерии, нека се свърже с ключар на оставените от мен координати.
Дълго чака ключар отговор на обявата си, но никой не му писа. Ключар не можеше да разбере защо. Все пак ключар им предлагаше апартамент и приятен съпруг, който да ги избави от нещастието да бъдат стари моми. Жените бяха странни същества. Накрая когато ключар вече беше започнал да измисля други начини за осъществяване на връзка с бъдещата си съпруга, получи писмо. Ключар много се развълнува и нямаше търпение да го отвори, за да може веднага да се свържи с жената и да й каже да си стяга багажа за София. Когато отвори писмото ключар, на листа имаше написана само една единствена дума, която гласеше: нещастник и изключително точна картинка на свита в юмрук ръка със стърчащ от нея само един пръст, сами се досещата кой. Ключар беше много разочарован от това послание, но все пак му даде надежда, че някой е прочел обявата му със закъснение и скоро може да се появи и друго писмо, този път от истинската му бъдеща съпруга. И ключар зачака своята безплатна чистачка и партньор при подялбата на разходите за домакинството да се свърже с него, убедена, че е взела най-доброто решение в живота си, женейки се за него. Уви никоя не се убеди достатъчно.